Ложата на нашия живот

Автор: Атанас Нанков

Има 7 милиарда варианта за изграждане на такава, във всеки един от нас. Един от вариантите на една от личностите, би могъл да бъде:

Л – лоялен
О – отговорен
Ж – животворен
А – асертивен

Всеки сам избира как да построи своята ложа. Както обикновено в живота се случва, за да формираме нещо в себе си, ни трябва преодоляно предизвикателство. За да се приеме урока, за да се запомни. Именно изграждане на наш вътрешен свят, но с умисъл за свързване. Което се получава само ако възприемем мястото като среда, където можем да видим съмишленици, да поканим личното си спокойствие, да спрем да се самосаботираме, да бъдем успешно приети първо от себе си. Като зона на комфорт, която всеки сам гради, изначално в себе си. Ложа в която успешно членуват То, Аз и Свръх Аз.

Именно опознаването на вътрешните модули, които управляват мислите, чувствата и поведението на човека. Състояние в което сме опознали инстинктите си, отчитайки предадените ни норми в обществото от нашите авторитети към съзнателното централизиране на личното ни, информирано желание.

И когато сме изградили сами за себе си няколко ложи, на първите стъпала на пирамидата на Маслоу, ние бихме били готови да познаем и нейния връх. Макар, че търсенето на връх, който би ни дал константно щастие се оказва мит. Защото човек има много върхове в своя живот, има и низини. Понякога на върха преминава буря, човек може да слезе по-ниско. А в подходящ момент да се изкачи. Има изследвания, които сочат, че когато достигнем мечтаното (определения от нас връх), някои от хормоните намаляват и започва ново търсене на „връх“. В този смисъл действително хората нямаме един връх в живота.

“Ложата на нашия живот”, може да се превърне в “лЪжата на нашия живот”. В стил който можем да пресъздадем като контролиращ. Защитен механизъм, който ни дава спокойствието, че уж всичко е наред с нас. И когато не сме подредили вътрешния си свят, много лесно може да се премине в “заучена безпомощност”. Случва се човек да погледне и през тази призма, но и да се задържи в предопределеността на дадено събитие в неговия живот. Когато хората смятат, че нямат никакъв контрол над ситуацията, те често започват да се държат като напълно безпомощни. И да търсят оправдание за неслучилото им се лично щастие. С обвинение към родителите, партньора, политиците, вселената или времето в което живеем.

Този защитен механизъм, може да се построи за малко, като стая в личната ни ложа, и няма нищо лошо в това. Може да е символ, че трябва да преместим нашия строеж, да сменим помощник – майсторите, да поканим друг дизайн, чрез който да видим нещата по друг начин. И в крайна сметка да се окаже, че подобна стая не ни е необходима. Което постфактум да ни донесе удовлетвореност и да работи за нас. Именно строеж отвътре – навън, а не отвън – навътре.

Доктрината създадена от нас, за нашия строеж на устойчивата ни личност, както вече се спомена, е необходимото опознаване на съществуващите основи и опознаване на модела на семейната ни ложа. Причинно – следствените връзки, по които се е „строило“ до този момент. Фокус към символиката на миналото, което може да води тук и сега нещо, което може да разруши “новото обзавеждане”. Доктрината създадена за нашия свят, трябва да предвижда система от действия във вид на стратегия и тактика за реагиране при различни видове опасности, свързаности и предизвикателства. Които предизвикателства са неизбежни в нашия живот. След личното разбиране на миналото си, свързването със себе си и толеранса към новите модели, съвсем разбираемо е фокусът към подобното свързване в търсене на съидейници до нас.

Свързване навън, след личната диференциация

Тук става дума за интеграция към проучване на “квартала” в който е построена нашата лична ложа и свързването с други вътрешни светове с които можем да направим нещо повече от това което ние сами можем да направим. И там, в новото свързване, нашия поглед може да бъде повлиян от Защитните механизми. Те са психични стратегии, които хората използват несъзнателно, за да избягат от фрустрацията на напрегната ситуация и стреса на собствените си мисли или тези при взаимодействие с околните. При проявлението на защитните механизми реалността винаги се изкривява. Защитните механизми са психични маневри, чрез които се редуцират или избягват негативните състояния като конфликт, тревожност и стрес. И има много разнообразни стратегии за това: Като например – изтласкване, потискане, отричане, проекция, етикетиране и т.н. В нашия случай – “Локацията ни е лоша”, “Ложите на съседите са по – успешни от нашите”, “Техните общности могат да ни влияят без възможност за личен избор”.

Все пак ще припомня основата, а именно, че защитните механизми се използват несъзнателно от всеки човек, с цел да се справи с тревожността, която му дават неприемливите за него мисли и чувства. Те са част от живота на всеки човек и гарантират оцеляването му в стресови ситуации. А стъпването в новото, в новия проект е такава ситуация. И в крайна сметка това също ни помага. Защото ни кара да действаме, да разберем, че не сме се родили в утопия, а да работим за нашето благо. И тук има хора, които биха се уплашили, биха разрушили и построили на ново личната си ложа, само за да прилича на другите, биха се затворили вътре в нея, или биха отхвърлили реалността. Тук не би имало проблем ако това се възприеме като необходим етап от новото предизвикателство. 

Белег за лошо строителство на лична ложа е търсенето на подслон в нечия друга, вече построена. 

Или по друг начин споделено, няма нищо лошо в свързването, стига човек да е наясно кой е и с какво може да допринесе за себе си, през щастието на човека до него.

Ако разгледаме личната осъзнатост, като нещо витално, то за просвещението ни е нужно разбирането, че трябва да се построи „мезонет“, който може да прерасне в „пентхаус“, само ако ние инвестираме в това. С формиране на повече потребности, с нещо повече от потребности на животинчета в аквариум. Защото може би завоеванията ни, не биха имали тежест ако мотивите ни са първични. И това са умения, които не са вродени. Което всъщност ни дава мотивацията, че от нас зависи личния ни растеж.

Ще намерим разнообразни съседи извън нашата душевна постройка, които биха ни приели в общността си на базата на различни предизвикателства. А други ще се интересуват от нас, от нашата личност.

Въпроса е тази покана, дали идва с мисъл за обмяна на опит, за подкрепа или просто защото човек е на някаква позиция в обществото, която е добре да бъде наблюдавана. Като филм в който вариантите за сценарии, за вход са продиктувани от благата на човек, но не само. Някой хора биха платили, за да бъдат актьори във филма, вместо да заслужат мястото си в постановката. Най – вероятно, за да се похвалят каква нова роля са изиграли и с кой са си партнирали. Нарцистичен вариант в който личната ценност се внася отвън.

И може би тук идва момента в който човек се замисля, дали да ходи на кино или да избере домашния уют на собствената си държава, семейство и лично спокойствие.

Всеки сам избира, дали да бъде пасивен участник (passive members) или активен участник (active members) в собствения си живот. Това ще даде постфактум обратна връзка и какво съседите му да очакват от общото му свързване с тях.

Автор: Атанас Нанков