Д-р Грегъри Кобленц: Имаме глобален проблем с високорискови биолаборатории

Откъде може да произлезе нова пандемия и как да я предотвратим? Този въпрос влезе както в научния, така и в политическия дневен ред. А лидерите на Г-7 настояха за ново разследване на произхода на Sars-Cov-2.

Някои изследователи предупреждават, че зоонотичните зарази, каквато е коронавирусът, ще са все по-голяма заплаха, защото човешкото развитие премахва някои естествени ограничения в контакта с природата. След трудно проведеното официално разследване на Световната здравна организация в Ухан като най-вероятна хипотеза беше определено именно преминаването на вируса от прилепите към човека посредством друго животно гостоприемник. 

Въпреки някои резонни въпроси като изключително невероятна беше определена хипотезата, че вирусът може да е изтекъл от лабораторията на Института по вирусология в Ухан, където различни видове коронавируси се изследват след първата SARS епидемия през 2003 година. И в момента продължават политическите и научни призиви хипотезата да се преразгледа, докато Китай твърди, че мерките за сигурност в лабораторията не позволяват подобен сценарий

Дори новият коронавирус да не е изтекъл от тази или друга научна институция в Китай, нов доклад съдържа предупреждението, че по целия свят лаборатории на Четвърто ниво на биосигурност, каквато е и тази в уханския институт, често работят под нужните стандарти. Става въпрос за планирани или вече построени лаборатории в 23 страни, от Великобритания и Китай до Габон и Кот Д’Ивоар, които работят или ще работят с опасни патогени. 3/4 от тези лаборатории, се намират насред градове. 

За възможния риск, който високорисковите биолаборатории представляват, коментарът в предаването “Събота 150% е на един от съавторите на изследването – д-р Грегъри Кобленц от Университета “Джордж Мейсън” във Вирджиния. 

Различните държави с лаборатории на ниво 4 нямат еднакво добри регулации и подготовка, които да предполагат, че изследванията се провеждат безопасно. Друг въпрос е, че само няколко страни с такива лаборатории оценяват риска – изследвания за мирни цели да бъдат употребени зловредно. Някои страни като Съединените щати, Канада и Австралия имат регулации, чрез които предварително се оценяват изследвания и експерименти с определени патогени, за да се предотврати възможността за такава двойна употреба. Повечето страни с такива лаборатории нямат подобни регулации. Идентифицирахме проблеми с 59 лаборатории с максимална изолация и статут ниво 4, които са планирани, строят се или вече работят в 23 различни страни. Това определено е глобален проблем”. 

До какви инциденти вече се е стигало? 

За щастие, към момента има малък брой инциденти в лаборатории на ниво 4, които са довели до инфектиране на персонала или външни лица. Има няколко случая, свързани със САРС вируса през 2003 и 2004. Има и няколко случая в Германия, Русия и САЩ на заразени с ебола заради лабораторни инциденти. Добрата новина е, че до момента няма случай при който опасни патогени са стигнали от такива лаборатории масово до населението. В общия случай става въпрос за човешка грешка. В някои случаи инцидентът е свързан с това, че се е работило със заразено животно. Това увеличава риска, защото животните, дори в лабораторна среда, понякога трудно се контролират. 

Какви са най-вероятните и най-лошите инциденти, за възможността от които предупреждавате и в доклада?

Тези лаборатории изследват патогени, които причиняват сериозни болести при хората, предават се от човек на човек и за тях няма ваксина или лекарства. Това налага строги мерки за сигурност. Най-вероятният инцидент е изследовател да се зарази, но да разбере навреме и да вземе мерки, за да не изнесе патогена. По-малко вероятно е заразен учен, без да знае, да пренесе болест в населението. Или патоген да попадне в околната среда заради неизолиран въздухопровод или отходен канал. Има такива случаи, но са редки. Така или иначе, искаме да не се случват. 

Тогава защо толкова много от тези лаборатории се намират в големи градове?

Там живеят учените. Лабораториите често са част от университети или здравни институции, които се намират в градовете. Определено обаче трябва да си зададем въпроса дали тези лаборатории трябва да се намират в урбанизирани райони с гъсто население. В случай на заразен учен или друго изтичане на патоген, това определено повишава риска. 

Кои страни имат проблем със стандартите си по отношение на работата на тези лаборатории?

Организацията “Инициатива срещу ядрената заплаха” изследва през 2019 колко е силна системата за биосигурност на различни страни, оценявайки правителствените регулации и подготовката на персонала. Само 1/4 от страните са изпълнили техните изисквания за достатъчна сигурност. Унгария, Италия, Япония, Южна Корея, Русия – това са страни със средни нива на биосигурност. Това са примери за държави, които не са бедни, но нямат достатъчно закони, правила и институции, гарантиращи такава сигурност.

Какви са нужните мерки? 

Едно от най-лесните и бързи решения е използването на Международния стандарт за управление на биологичния риск. До момента никоя лаборатория го няма, защото беше публикуван в края на 2019, а лабораториите бяха заети с Covid-пандемията. За да се въведе такова изискване, трябва да има международен процес за одобрение и такива лаборатории да са задължени да допуснат международни експерти, които да се уверят, че работата е съгласно стандартите. Това ще донесе спокойствие на работещите вътре, живеещите наоколо и на обществото изобщо, че дадената лаборатория работи добре.

Но ние живеем във фрагментиран свят. Видяхме как много държави не признават подобни външни оценки и стандарти, например тези на Организацията за забрана на химическите оръжия. 

Прав сте, че например разследванията на организацията на химически атаки в Сирия доведоха до противоречия. Това, на което не се обръща внимание е, че тя осъществява стотици инспекции в други страни дали химически разработки могат да се използват за военни цели. Няма противоречия и оспорване на резултати. Така си представям единен международен контрол върху биолабораториите – без много противоречия, но и с механизъм, който да ги адресира и върху който са се съгласили страните с такива лаборатории. 

Изисква се промяна в нагласата на някои страни, но в крайна сметка всички искаме да предотвратим нова пандемия и да позволим на тези лаборатории да разработват нужните ни ваксини и лекарства. Това обаче трябва да се случва по безопасен начин. 

В последните седмици чухме призиви и хипотези, включително от д-р Антъни Фаучи, Китай да адресира информациите, че посетители на пещера с прилепи са се разболели от Covid години преди пандемията. Едно от предположенията е, че вирусът е бил изолиран, а впоследствие е изтекъл от лабораторията на ниво 4 в Института по вирусология в Ухан. Имайки предвид Вашата изследователска работа и разследването на Световната здравна организация в града, смятате лиq че има такава възможност? 

Да се установи произхода на пандемията е много важно от научна гледна точка, но се превърна в изключително политизиран въпрос. Нужно ни е независимо научно изследване на различните хипотези, включително за възможността за проблем с лабораторията. 

В момента по-силни са доказателствата за пренасяне на коронавируса от животно на човек. Има обаче някои обстоятелства, които провокират въпроси към Института по вирусология и други лаборатории в Ухан. Те трябва да бъдат проверени по-добре, отколкото беше направено, но това също не бива да се случва по пристрастен начин и с цел да се хвърли вина. Целта трябва да е идентифициране на рискове и начини за намаляването им. 

Интервюто с д-р Грегъри Кобленц можете да чуете в звуковия файл. 

Материалът Д-р Грегъри Кобленц: Имаме глобален проблем с високорискови биолаборатории е публикуван за пръв път на НОВИНИ.

Start typing and press Enter to search