КАК ДА ПРИГОТВЯМЕ ЛЕКАРСТВА ОТ БИЛКИТЕ

Лекарства от билките се приготвят обикновено като те или се варят (отвара), или се запарват (запарка), тъй като естественият им вид не представлява подходяща форма, в която могат да се употребяват с лечебна цел. За приготвянето на отварите и запарките билките трябва предварително да се оситнят.

За тази цел листата, цветовете и стръковете се нарязват на частици с размери, не по-големи от 5 мм (но листата на мечото грозде и други кожести листа — не по-големи от 1 мм), стъблата, корите, коренищата и корените — не по-големи от З мм, а плодовете и семената — не по-големи от 0,5 мм.

Приготвяне на отвара (decoctа).

Надробената билка се насипва в предварително нагрявана в продължение на 15 минути на кипяща водна баня инфундирка (порцеланова, емайлирана или от неръждаема стомана), залива се с вода със стайна температура, след което инфундирката се затваря с капак и се оставя на кипяща водна баня в продължение на 30 минути .

След изтичането на времето, инфундирката се изважда, оставя се да изстива 10 минути и тогава отварата се прецежда. Отварите от листата на мечото грозде, от дъбовите кори, от коренищата на кървавичето и от някои други билки, които съдържат танини, се прецеждат вед¬нага след изваждането на инфундирката от водната баня.

Приготвяне на запарка (infusа).

Надробената билка се насипва в инфундирка и се залива с определеното количество вода със стайна температура. Инфундирката се затваря с капак и се оставя в продължение на 15 минути в кипяща вече водна баня, като често се разбърква. След изтичането на това време, тя се изважда и се оставя да изстива при стайна температура не по-малко от 45 минути. Когато запарката изстине напълно, тя се прецежда и се добавя вода до предписаното количество.

При приготвяне на запарка с 1 до 3 л вода времето за нагряването трябва да се удължи до 40 минути. Прецеждането на отварите и на запарките обикновено се из¬вършва през марля или памук, които се поставят във фунията, през която те ще се прецеждат.

Запарки или отвари от силно действащи билки се приготвят по предписание, а при липса на указания се взима 1 тегловна част от билката за 400 мл отвара или запарка. Запарки и отвари от моравото рогче, горицвета, момината сълза и дилянката се приготвят в съотношение 1:30.

При приготвяне на запарки или отвари от билки, съдържащи алкалоиди, се прибавя лимонена, винена или солна киселина. Когато количеството на билката не е посочено, от нея се взимат 10 г, от които се получават 100 обемни части запарка или отвара. Когато водата, в която се прави отварата, е от 1 до 3 л, инфундирката се държи във водната баня 70 минути. Самото загряване на водна баня става, като инфундирката се поставя в подходящ по-голям от нея съд с кипяща вода. Киселината се взима в тегло, равно на количеството на алкалоидите, съдържащи се в билката.

При моравото рогче количеството на използваната солна киселина трябва да бъде 4 пъти по-голямо от количеството на алкалоидите, които се съдържат във взетото количество от билката. Освен с гореща вода, извлек от лечебните растения може да се направи и със студена вода (infusafrigidaparatum). Той се приготвя, като предписаните билки се заливат с определено количество дестилирана или преварена чешмяна вода (15—18°С) и се оставят да киснат 4 —12 часа при стайна температура, след което разтворът се пре¬цежда. В медицинската практика лекарствените растения се употребяват и под редица други форми. Такива са настойките, екстрактите, лапите и др.

Настойки (tincturae).

Те представляват спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от билки. Спиртът за извличане може да има различна концентрация (30, 50, 60, 70, 90%). Настой-ките се приготвят чрез накисване (maceratio), чрез измест¬ване (perculatio) или разтваряне на екстракти. За извли¬чане на силно действуващи съставки съотношението между изход¬ната билка и готовия продукт трябва да бъде 1:10, а при слабо дей¬стващите — 1:5.

Екстракти (exstracta).

Те представляват концентрирани извлеци от лекарствени растения и биват течни (Extractafluida), гъсти (Extractaspissum) — вискозни маси със съдържание на влага не повече от 25% и сухи (Exstractasiccum) — ронливи маси със съдържание на влага не повече от 5%. За извличане се използва вода, спирт с различни концентрации, по-рядко етер и други, като понякога се прибавя киселина, някоя основа, глицерин, хлороформ и др.

Екстрахирането се извършва от фармацевти, като се спазват известни правила. От лекарствените растения се правят и твърди лекарства, като глобули (за вкарване във влагалището) и супозитории (за вкарване в ануса).

От стритите на прах растения може да се приготвят пилюли, таблетки, захарни или шоко¬ладови дражета, или други видове хапчета. Лекарствените растения, смесени с различни мазнини, восъци или смоли, се прилагат за външна употреба. Във фармацевтичната практика от лекарствените растения се приготвят и други видове лекарства, като лекарствени оцети, медицински вина, емулсии, суспензии, пластири и др.

Всичко изложено дотук може да се извършва само от добре подготвени хора, а именно от фармацевтите, в обикновената практика обаче често се употре¬бяват отварите и запарките, които могат да се приготвят в домашна обстановка. Но и при такива условия лечебните вещества се извличат доста пълно от растенията.
При лекуването с билки отварите и запарките трябва да са ви¬наги пресни, а в топло време да се пазят на студено и да не се приготвят в голямо количество. Това особено важи за билки, съдържащи гликозиди, които трябва да се употребяват не по-късно от 24 часа след приготвянето им. При лекарствени форми от билки, съдържащи витамин С, изпиването трябва да стане веднага. Когато се налага билковите отвари и запарки да се подслаждат с небет-шекер или мед, това трябва да се прави непосредствено преди изпиването на съответното количество, определено като дневна доза. Често пъти се прилага т. нар. плодолечение.

Това става в случаите, когато трябва да се спазва диета за отслабване (във връзка с което се въвеждат разтоварни или плодови дни), а също и при болестни състояния, протичащи с висока температура или при нарушения в храносмилателната и отделителната система. Плодовите сокове се приготвят и се приемат в прясно състояние.

Препоръчва се употребата на билковите лекарства да става по следната схема според възрастта:

25— 60-годишна възраст — цяла доза
14 – 25-годишна възраст — 2/3 от дозата
7— 14-годишна възраст – 1/2 от дозата
4 —7-годишна възраст – 1/3 от дозата
3—4-годишна възраст — 1/6 до 1/4 от дозата
2-годишна възраст — 1/8 до 1/6 от дозата
1-годишна възраст — 1/12 до 1/14 от дозата

Читателите трябва да имат предвид, че лекуването с билките може да се провежда след точно установена диагноза от лекар, а със силно действащите билки и при тежки заболявания е нало-жително то да се извършва под лекарски контрол.

откъс от книгата “БИЛКИТЕ В БЪЛГАРИЯ И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ”