КАК ДА ПРИГОТВЯМЕ ЛЕКАРСТВА ОТ БИЛКИТЕ

0
23

Лекарства от билките се приготвят обикновено като те или се варят (отвара), или се запарват (запарка), тъй като естественият им вид не представлява подходяща форма, в която могат да се употребяват с лечебна цел. За приготвянето на отварите и запарките билките трябва предварително да се оситнят.

За тази цел листата, цветовете и стръковете се нарязват на частици с размери, не по-големи от 5 мм (но листата на мечото грозде и други кожести листа — не по-големи от 1 мм), стъблата, корите, коренищата и корените — не по-големи от З мм, а плодовете и семената — не по-големи от 0,5 мм.

Приготвяне на отвара (decoctа).

Надробената билка се насипва в предварително нагрявана в продължение на 15 минути на кипяща водна баня инфундирка (порцеланова, емайлирана или от неръждаема стомана), залива се с вода със стайна температура, след което инфундирката се затваря с капак и се оставя на кипяща водна баня в продължение на 30 минути .

След изтичането на времето, инфундирката се изважда, оставя се да изстива 10 минути и тогава отварата се прецежда. Отварите от листата на мечото грозде, от дъбовите кори, от коренищата на кървавичето и от някои други билки, които съдържат танини, се прецеждат вед¬нага след изваждането на инфундирката от водната баня.

Приготвяне на запарка (infusа).

Надробената билка се насипва в инфундирка и се залива с определеното количество вода със стайна температура. Инфундирката се затваря с капак и се оставя в продължение на 15 минути в кипяща вече водна баня, като често се разбърква. След изтичането на това време, тя се изважда и се оставя да изстива при стайна температура не по-малко от 45 минути. Когато запарката изстине напълно, тя се прецежда и се добавя вода до предписаното количество.

При приготвяне на запарка с 1 до 3 л вода времето за нагряването трябва да се удължи до 40 минути. Прецеждането на отварите и на запарките обикновено се из¬вършва през марля или памук, които се поставят във фунията, през която те ще се прецеждат.

Запарки или отвари от силно действащи билки се приготвят по предписание, а при липса на указания се взима 1 тегловна част от билката за 400 мл отвара или запарка. Запарки и отвари от моравото рогче, горицвета, момината сълза и дилянката се приготвят в съотношение 1:30.

При приготвяне на запарки или отвари от билки, съдържащи алкалоиди, се прибавя лимонена, винена или солна киселина. Когато количеството на билката не е посочено, от нея се взимат 10 г, от които се получават 100 обемни части запарка или отвара. Когато водата, в която се прави отварата, е от 1 до 3 л, инфундирката се държи във водната баня 70 минути. Самото загряване на водна баня става, като инфундирката се поставя в подходящ по-голям от нея съд с кипяща вода. Киселината се взима в тегло, равно на количеството на алкалоидите, съдържащи се в билката.

При моравото рогче количеството на използваната солна киселина трябва да бъде 4 пъти по-голямо от количеството на алкалоидите, които се съдържат във взетото количество от билката. Освен с гореща вода, извлек от лечебните растения може да се направи и със студена вода (infusafrigidaparatum). Той се приготвя, като предписаните билки се заливат с определено количество дестилирана или преварена чешмяна вода (15—18°С) и се оставят да киснат 4 —12 часа при стайна температура, след което разтворът се пре¬цежда. В медицинската практика лекарствените растения се употребяват и под редица други форми. Такива са настойките, екстрактите, лапите и др.

Настойки (tincturae).

Те представляват спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от билки. Спиртът за извличане може да има различна концентрация (30, 50, 60, 70, 90%). Настой-ките се приготвят чрез накисване (maceratio), чрез измест¬ване (perculatio) или разтваряне на екстракти. За извли¬чане на силно действуващи съставки съотношението между изход¬ната билка и готовия продукт трябва да бъде 1:10, а при слабо дей¬стващите — 1:5.

Екстракти (exstracta).

Те представляват концентрирани извлеци от лекарствени растения и биват течни (Extractafluida), гъсти (Extractaspissum) — вискозни маси със съдържание на влага не повече от 25% и сухи (Exstractasiccum) — ронливи маси със съдържание на влага не повече от 5%. За извличане се използва вода, спирт с различни концентрации, по-рядко етер и други, като понякога се прибавя киселина, някоя основа, глицерин, хлороформ и др.

Екстрахирането се извършва от фармацевти, като се спазват известни правила. От лекарствените растения се правят и твърди лекарства, като глобули (за вкарване във влагалището) и супозитории (за вкарване в ануса).

От стритите на прах растения може да се приготвят пилюли, таблетки, захарни или шоко¬ладови дражета, или други видове хапчета. Лекарствените растения, смесени с различни мазнини, восъци или смоли, се прилагат за външна употреба. Във фармацевтичната практика от лекарствените растения се приготвят и други видове лекарства, като лекарствени оцети, медицински вина, емулсии, суспензии, пластири и др.

Всичко изложено дотук може да се извършва само от добре подготвени хора, а именно от фармацевтите, в обикновената практика обаче често се употре¬бяват отварите и запарките, които могат да се приготвят в домашна обстановка. Но и при такива условия лечебните вещества се извличат доста пълно от растенията.
При лекуването с билки отварите и запарките трябва да са ви¬наги пресни, а в топло време да се пазят на студено и да не се приготвят в голямо количество. Това особено важи за билки, съдържащи гликозиди, които трябва да се употребяват не по-късно от 24 часа след приготвянето им. При лекарствени форми от билки, съдържащи витамин С, изпиването трябва да стане веднага. Когато се налага билковите отвари и запарки да се подслаждат с небет-шекер или мед, това трябва да се прави непосредствено преди изпиването на съответното количество, определено като дневна доза. Често пъти се прилага т. нар. плодолечение.

Това става в случаите, когато трябва да се спазва диета за отслабване (във връзка с което се въвеждат разтоварни или плодови дни), а също и при болестни състояния, протичащи с висока температура или при нарушения в храносмилателната и отделителната система. Плодовите сокове се приготвят и се приемат в прясно състояние.

Препоръчва се употребата на билковите лекарства да става по следната схема според възрастта:

25— 60-годишна възраст — цяла доза
14 – 25-годишна възраст — 2/3 от дозата
7— 14-годишна възраст – 1/2 от дозата
4 —7-годишна възраст – 1/3 от дозата
3—4-годишна възраст — 1/6 до 1/4 от дозата
2-годишна възраст — 1/8 до 1/6 от дозата
1-годишна възраст — 1/12 до 1/14 от дозата

Читателите трябва да имат предвид, че лекуването с билките може да се провежда след точно установена диагноза от лекар, а със силно действащите билки и при тежки заболявания е нало-жително то да се извършва под лекарски контрол.

откъс от книгата “БИЛКИТЕ В БЪЛГАРИЯ И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ”