„Любовни записки“ в галерия „Аросита“

Видеоинсталация търси отговора на въпроса какво е любовта

Какво е да обичаш като дете? Как ни учат да обичаме? Как обичаме, когато пораснем? И възможно ли е изобщо да се вникне в същността на любовта?

Тези въпроси стоят в центъра на „Любовни записки“, изложба на видео арт на артистката Мая Йоцова, която ще бъде представена в галерия „Аросита“ в София от 18 до 30 юни 2026 г. Откриването е на 18 юни от 18:00 ч., а куратор на проекта е Росица Гецова.

„Любовни записки“ е видеоинсталация, изградена като мозайка от човешки гласове, лица, определения и визуални интерпретации. В нея участват хора от България, Канада и Хърватия, които отговарят на един на пръв поглед прост, но всъщност безкрайно труден въпрос: какво е любовта?

Проектът започва преди години като лично предизвикателство на Мая Йоцова. В период, в който самата тя усеща вътрешно разкъсване и разминаване между романтичния идеал за любовта и реалността на човешките отношения, артистката започва 90-дневно предизвикателство, посветено на любовта. То се превръща в арт пърформанс и в процес на наблюдение, писане и разговори.

От личния жест постепенно се ражда по-голям художествен проект. Йоцова започва да пита хора от своята общност какво означава любовта за тях. Разговорите се разширяват отвъд близкия кръг и преминават през различни градове и култури. Артистката провежда интервюта в Монреал и Торонто, в София и Риека, събирайки различни човешки представи за любовта като чувство, връзка, духовно преживяване, грижа, принадлежност, работа, кауза или отношение към света.

Силата на проекта е именно в това многообразие. Любовта не е сведена до романтична формула и не е представена само през интимните отношения. Във видеоинсталацията тя се появява като приятелство, семейство, духовност, социална свързаност, отношение към околната среда, към труда, към живота и към другия човек. Така темата излиза от личната територия и се превръща в по-широк размисъл за човешкото съществуване.

Всеки участник в проекта не само говори за любовта, но и оставя визуална следа. Интервюираните са помолени да нарисуват или напишат своето определение за любовта, а след това са заснети във видеопортрети със своите думи или образи. Така всеки отговор се превръща едновременно в документ, жест и малък личен портрет.

Видеоинсталацията събира тези различни фрагменти в обща картина. Отговорите не дават окончателно определение, но изграждат усещане за любовта като жива, променлива и многопластова човешка реалност. В тях има интимност, уязвимост, спомен, културна памет, надежда и понякога противоречие. Именно това прави проекта близък до зрителя, защото любовта не е показана като абстрактна идея, а като нещо, което преминава през конкретни лица, гласове и житейски истории.

„Любовни записки“ поставя и по-широк въпрос: дали начинът, по който обществото ни учи да мислим за любовта, не се разминава с начина, по който реално я преживяваме. Между мита за идеалната любов и всекидневната практика на обичането често има напрежение. Проектът на Мая Йоцова изследва именно тази зона, в която личният опит се среща с културните представи, а индивидуалното чувство се превръща в споделена тема.

Изложбата в галерия „Аросита“ предлага не просто гледане на видео арт, а среща с различни човешки гласове. Тя кани публиката да слуша, да разпознава, да сравнява и вероятно да си зададе същия въпрос, с който започва проектът: какво е любовта?

Във време, в което думата „любов“ често се използва лесно, бързо и понякога повърхностно, „Любовни записки“ връща вниманието към нейната сложност. Изложбата я разглежда не като готов отговор, а като процес на търсене. И точно в това търсене се появява нейната най-човешка страна.