Привличаш единствено и само своя стандарт в човека срещу теб
В този материал няма да се намерят готови отговори или теоретически сентенции за успех. Статията ще провокира мисли у читателя в информирана атмосфера с въпроси, които ще дадат посока към по-висока осъзнатост.
Любовта на природата
„Любовта, това е силата на природата във всеки един от нас.“
Това е витално съждение и напълно в стила на природния всемир. Афоризъм, който благоприятства процъфтяването от съвсем базово ниво на личностно творение по един еко-витален път.
Оказва се, че човешкото тяло, по-конкретно човешкият мозък, може да синтезира четири „позитивни хормона“, които насърчават човека към позитивни действия за здраве, но и не само. Също така и за бърза доза „щастие“ или за осъзната сплотеност и подкрепа. Например допаминът и серотонинът могат да се отделят в човешкото тяло чрез консумация на сладки храни, при спорт или при излагането на слънчева светлина. Но други два хормона се отделят в тялото на човек само и единствено когато съществува дълготрайна близост и осезаема подкрепа от любимите хора, от сродната душа до нас. В това прозира мисълта на природата към нас хората, за да можем да сме още по-мотивирани да създаваме плодове и да сътворяваме нови души. Но не винаги ние избираме този „природен коктейл“ с всичките му съставки. Има хора, които не могат да си позволят повече вкусове от тези, които животът до момента им е показал, а други познават съставките, но нямат тази традиция в модела на родовото им свързване. И могат да си сътворят нещо разредено, но поносимо за тях. Природата винаги предлага своя ресурс, от нас зависи дали ще го опознаем и дали ще съумеем да го използваме по-най-добрия за нас начин. Има редица изследвания, които сочат, че добрите партньорски отношения увеличават живота на човек с 5 до 10 години.
Тук става ясно, че природата е дала целия си потенциал във всеки един от нас с всички възможни „чаши щастие“, които успешно всеки може да напълни.
В днешно време доста често се случва природния морал да е нещо съвсем различно от цивилизационните, наложени догми. Например спотаяването на определена емоция като норма за обществото, в природен план не е нещо което носи здраве. Или спазването на определен религиозен закон, често не е най-оптималния вариант за добро здраве на нашия вътрешен, природен свят.
Нека читателят тук си отговори на първия въпрос, провокиран от текста дотук, а именно:
– Допускаш ли осъзнатостта, че имаш потенциал за действие с лична отговорност, за щастие в своя живот?
Любовният пример на порастващата личност
Формирането на човека е многокомпонентен феномен. Фактори за създаването на личността могат да бъдат храната, социумът и ДНК информацията, която човекът носи от миналото си. Срещат се доста материали, които споделят, че човек е това, с което се храни. Или човек е това, което е неговото семейство. Възможности, които няма как да отречем, че съществуват.
98% от нашите гени са идентични с тези на шимпанзетата. А при самите хора идентичността на гените е още по-голяма. Абсолютно всеки човек споделя 99% от ДНК с всеки друг човек. Различията са сравнително малко, въпреки това разнообразието е голямо. И очевидното е това, че гените, които носим, не са това, което предопределя животът ни.
Според съвременните разбирания гените или геномът са един общ проект (какво може да се случи с човек), но какво точно ще реализираме от този общ проект, кои точно „свитъци“ ще се извадят и ще се изпълнят на практика, зависи от нашите преживявания. И това е огромната разлика, а именно – каквото и да носим в гените си, по-важно е какво ще бъде изпълнено от този общ проект. (Генотип – какво човек носи в клетките, и Фенотип – какво от клетките се проявява).
В психологията има един феномен, наречен компулсия към повтаряне (нуждата от повторяемост на ранните детски травми и случвания в опит за преодоляването им тук и сега). Именно този механизъм осезаемо действа в някои случаи на сътворени взаимоотношения при вече порасналите хора. Това е причината да срещаме хора, които по някакъв начин приличат на някой от нашето минало. И това е причината да срещаме едни и същи типове хора. Уж случайно.
Осъзнаването е ключова стъпка за развитието на човека към подобряването на неговия житейски свят. В този смисъл:
– Какви бяха първите ти фамилни примери за разбирането на Любовта?
– За какви личности тук и сега ти самият си таргет?
Проекция срещу Осъзнатост
Проекцията е психологически механизъм, който включва приписването на личностни характеристики на другите хора като функция на собствените личностни мотивации.
Има множество теории за проекциите, които правим в любовта. Ако например, като дете един човек не е получил от родителите си задоволени потребности от внимание, любов, утеха, разбиране, то той като пораснал човек може да ги търси и проектира в другите хора. Именно влизайки в роля на набавящата липси личност. И този вариант на свързване е компенсаторен. В стил „Щастие се трупа отвън – навътре“, което не може да е в такъв удовлетворяващ, пълноценен план. Личности с подобна тактика привличат партньори, които са като патерица за тях. Докато осъзнатата личност усеща моделите, които работят при нея и работи над надграждането на вече натрупаното като опит имане. Като тук е важно да се спомене, че човек получава толкова любов, колкото любов дава на самия себе си.
Миналото, то не може и не трябва да се изтрива. То никога не изчезва, то просто се изтласква в несъзнаваното. Ние можем да го преработим с лична отговорност и да го надградим, без да го отричаме.
Въпросите, които тук възникват, са:
– Какво осъзнаваш в този момент?
– Имаш ли физическа реакция, четейки тези редове?
Ти си таргет на личната си стойност в другия човек
Съществува твърдение, че човек е средното на 5-те човека, с които всеки ден общува и обменя информация. Тълкуването на това съждение може да се приеме като синергия, обмен между хората с близки потребности. И това е напълно логично. Хората се свързват при наличие на обща кауза, общ усет за света, обща емоционалност.
Ако се осъзнае това, някои от здравите механизми, които опазват психиката на човек, но и барикадират градацията на личността, биха изпаднали. Или биха се преобразували в друг по-градивен вариант.
Има хора, които споделят: „Аз съм това, което е моето семейство, не мога да бъда друг.“ И това е така, но и не съвсем. Човек може да бъде това, което си позволи през това, което му е дадено от природата или от социума.
В този контекст възникват въпросите:
– Какво излъчваш навън към хората?
– Изборът ти за партньор какво говори за теб?
– На кого от твоето минало ти напомня човека до теб?
През какво чувство хората се свързват в партньорските си взаимоотношения?
През целия живот на личността, човек се свързва по-най различен начин с хората около себе си. В което няма нищо лошо. Ако човек е наясно със себе си и не е застинал в един етап на емоционално развитие. Много често при младите хора, преди да са направили окончателен избор с кого ще заживеят заедно, с мисъл за семейство, повечето хора минават през етап в който търсят себе си. Пробват различни неща, за да проверят какво им харесва и какви личности са. И това е един от най-градивните варианти за личността. Защото ако липсва този опит, ако човека не си е позволявал това да изследва света, след определено време може да се влезе в компенсаторен режим на действие. И наваксването на пропуснатото да е по много.
В днешно време се наблюдават два ярки стила на свързване в личен план:
– През фрустрация и през любов.
Свързването във връзка „през фрустрация“ в смисъла на „непреработена реакция, която мъчително се опитва да бъде отработена“ тук и сега.
Ярък пример за това е един от персонажите във филма „50 нюанса сиво“. Където главният герой, мъчително се опитва да запълни личната си стойност в интимната обстановка. Което отнесено в реалността, отново би му се получило по същия начин. Но това набавяне на лична признателност, по този начин, не би било константа за дълбочинно-удовлетворяващо чувство за дълъг период напред. Освен филмовият пример за това свързване има и малко по-разбираем сценарии, но със същия смисъл. Ако един човек в порастването си не е получил одобрение, признателност в подходящите етапи на развитие, то той ще проиграва това в базовите си човешки потребности и връзки. В опит за набавяне на липсващото.
Свързването през любов е най-удовлетворяващо и може би до него се стига най-лесно.
А ако личността е видяла тези взаимоотношения около себе си в нейното израстване, то съвсем инстинктивно ще търси да сътвори това в една обща синергия извън родовото си семейство.
Цената, която трябва да се плати за Любовта
Ако приемем, че за любовта във взаимоотношенията трябва да се работи, то този труд има своята ценност, която не всеки би платил. Понякога е уж удобно човек да бъде сам.
Всички сме чували за Дон Жуан, на който жените се възхищават, описващи го като „чаровният любовник“. Алберт Камю обяснява явлението като донжуанизъм. Реален персонаж, следван от доста хора в днешно време. Хората си мислят, че е голям любовник, защото има взаимоотношения с много жени, а той бяга. Бяга от дълбока ангажираност на зрелия човек към преодоляването на общото себеразкриване между партньорите. И понякога това е доста удобно – човек да не се ангажира, да действа като децата, които си „Играят на любов“. За малко.
Аз ги определям като „бързо – ликвидни връзки“, които от своя страна пасват на каталожните, онлайн запознанства в 21 век.
Тук въпросите са:
– Стига ли ти това?
– На кое ниво хормони стоиш?
Преди човек да поиска връзка, е добре да помисли каква цена ще плати за това. За да има качествен партньор до себе си, който има потребности от духовност, от финанси, от взаимоотношения, от кариера, е добре да формира това и у себе си.
Ако една личност търси партньор, който е, да кажем, корпоративно успешен, дали би имало проблем, ако един от топ приоритетите във връзката ви, би била фирмата му?
Последният въпрос, който може да провокира читателя към саморефлексия (осъзнатото наблюдение на вътрешните ни процеси, техния анализ и промяна) и готовност за двояко свързване, е:
– Можеш ли да видиш личното си щастие през щастието на човека до теб?
Това е един подход с мисъл за общото благо и с поемане на лична отговорност. Подход, който е извън травматично-токсичното свързване.
Различна тактика от „Той/Тя е виновен/виновна.“ Дори и другия човек да има принос за неградивно развитие на връзката. Позицията „Другия е виновен“ е ограничаваща. И привеждаща ни в патова ситуация на безпомощност. Щастието винаги обича личната отговорност на човека, който е решил да си го сътвори.
Автор: Атанас Нанков
Още статии от Атанас Нанков https://delovo.info/category/psihologiya/





