Розмарин, Rosmarinus officinalis

Семейство Устноцветни — Lamiacea (Labiatae)

Описание на Розмарин

Вечнозелен силно разклонен храст, достигащ до 2 м височина, с изправени или приповдигащи се клонки, Листата са линейно игловидни, приседнали, кожести, целокрайни, със завитот долната страна ръб. Цветовете са виолетови, бледосини или бели, събрани в къси гроздовидни съцветия. Тичинките са само 2. Плодът при узряване се разпада на 4 кафяви орехчета. Цъфти от май до юли.

Акценти:  Розмарин, Rosmarinus officinalis, общоукрепващо, жлъчкогонно, стимулира храносмилането, противовъзпалително, преумора, отпадналост, херпеси, ревматизъм, подагра, косопад, възпалени сливици

Розмарин
Rosmarinus officinalis

Разпространение

У нас се отглежда като декоративно растение, главно по Черноморското крайбрежие и Розовата долина. Родината на розмарина е Средиземноморската област.

Употребяема част – листата (Folia Rosmarini)
Химичен състав

Съдържа 1–2% етерично масло, (Oleum rosmarini) с главна съставка цинеол (около 30%). В състава на етеричното масло влизат още борнеол, камфора, а-пипен, камфен и др. терпени. В листата ее съдържат тритерпеновите киселини — урзолова и олеанолова, полифенолната розмаринова киселина, урзулова киселина, флавоноиди, лутеолин и др.
Основно действие:

общоукрепващо, жлъчкогонно, стимулира храносмилането, противовъзпалително.

Прилага се при: преумора, отпадналост, херпеси, ревматизъм, подагра, възпаление и застой в жлъчните пътища, външно- при косопад, за гаргара при възпалени сливици и др.
Употреба: 1 супена лъжица се запарва в 300 мл вряща вода за 60 мин. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 150 мл преди храна.

розмарин