„Соната 57“ – сбъднат посмъртно проект на Милчо Левиев

Последният албум на Милчо Левиев, който има уникална история, ще бъде представен на 19 юни на концерт в Лятно кино „Орфей“ в родния му Пловдив.

Албумът съдържа оригиналниджаз аранжименти за глас и камерни инструментални формации върху теми от емблематични произведения на Барток, Шопен, Владигеров, Равел, Вила-Лобос, Чайковски, Равел, Рахманинов. Идеята му е реализирана посмъртно в албума „Соната 57“. Заглавието носи името на соната за цигулка и пиано, която Милчо Левиев посветил на проф. Боян Лечев.

„Не за пръв път Милчо общува, по своя си обаятелен начин, с любими музиканти от близкото и далечното минало“, отбелязва проф. Клер Леви.

„Всички знаем, че Милчо имаше отношение специално към класическата музика. Той има класическо образование и е започнал с композиции в класически стил. Джазът идва впоследствие“, казва съпругата на музиканта Вики Алмазиду в интервю за предаването „Сценична треска“. По думите й Левиев много искал да аранжира негови любими композитори като Чайковски, Шопен, Барток, Дебюси, Равел.

„Да вземе теми от техни известни произведения и да им даде формата на песен, за да ги изпея и някой да напише текстове.“

Така пиеси, които хората никога не са си представяли, че могат да се изпеят, изведнъж звучат като песни и стоят много хубаво, допълва Алмазиду, за която това е огромна отговорност.

„Както казваше Милчо – те са много по-големи, не ги променяй веднага, не ги импровизирай, изпей ги, както са написали те музиката.“

Левиев е работил по проекта няколко години, а няколко месеца преди да си отиде, през 2019 година влязъл в студиото на Валери Костов, на когото гостували и с всичките ноти, които си носел.

„И каза – аз трябва да запиша всичко, защото може утре да си отида и да не знаете какво да правите. Влезе в студиото и по електронен път записа всички инструменти. Неговата идея беше всеки трак, всяка партия на всеки инструмент, който той е изсвирил, да замине някъде по света при негов приятел, който да я изсвири с истински инструмент, да я върне обратно, а Валери да сглоби всичко това“, пояснява още Алмазиду.

„Милчо никога не е оставял класиката. Винаги когато е можел, е свирил любимите си композитори. Неговият свят е необятен“, споделя продуцентът на албума Иван Минчев.

„Милчо казваше – музиката идва от друга музика. За него нямаше – това е класика, това е джаз. Той не обичаше табели, той обичаше хубавата музика“, допълва го Вики Алмазиду. Според нея Левиев се е опитвал „по най-съвършения, елегантен начин да обединява различни жанрове музика – класика с джаз, поп с джаз.“

„Обичаше тюрлю гювеча, обичаше да смесва неща.“

Вики Алмазиду разказва още, че Левиев има участие в около 500 плочи и това е почти неизвестен факт за него.

Цялото интервю за последния проект на големия музикант слушайте в звуковия файл.