ДА ОЦВЕТИМ ДЕНЯ СИ С АРТтЕРАПИЯ

ПЕПА МИТЕВА

„Всяка драсканица носи заключена мисъл“

по М. Анхел

Вероятно често се питаме: Как да направим деня си по-цветен, по-пъстър, по-щастлив? Естествената потребност на човека е копнеж за разбиране, обич, за свързаност … Много разговори с различни хора повтарят тези простички теми и всеки път ме замислят: Какво е това необходимото да сме озарени, да има по-малко празнота, принудителна уединеност … какво е онова, което ни подтиква да се „усмихнем отвътре“!? Някъде из теориите се утвърждават целите, като източник на смисъл и мотивация, съвременните науки говорят за „Хюга“ (щастие), много послания напомнят и нахъсват Човека да се смири – в целия хаос от динамики остават толкова неизказани думи и неразпленени казуси …

В подобни минути, ръката просто може да вземе молива, боите и да оцвети новия лист на деня си. Ето, това е искрата на АРТТЕРАПИЯТА. Една простичка драсканица, кълбо от многоцветните нишки, точки, линии или пътища от косите на четката и … създаваме нова история, нов устрем, нова посока – един пъстър ден.

Арттерапията е наука и практика, доказан творчески стимул, който притежава силата да разчупи рамката и да нарисува нов, пъстър ден, да отхвърли старото и ненужно от въображението и на негово място да материализира желаното.

С няколко хаотични и неконтролируеми движения на пръстите се ражда вълшебство:

„ПРОСТОТАТА Е КРАЙНА ИЗТЪНЧЕНОСТ“, казва Леонардо да Винчи. Именно тя ни доближава до нас самите, до дълбоките пластове на неподправената реалност. Арттерапията е приложима широко не само в терапевтичните практики, но и във всекидневието – само човек изведнъж да се сети да изведе емоциите си от вътрешния си свят с перото на четката или дори с пръсти във въздуха – ако рисува въображаема, невидима за останалите картина [Изображенията са детайли от изпитни разработки на магистри от БСУ, 2023].

Всяко докосване до изкуството и креативността могат да се превърнат в арттерапия или артпедагогика. Целта е да се задвижи въображението и смелостта на човека да изрази себе си не само с думи, а с пръсти, с движение, звуци … Начините по които арттерапията представя себе си са многообразни и комбинативни. Предизвикват възможност за трениране на гъвкавост, пластичност на ума, на мисленето, на действията и вземане на решения.

Така възникна и идеята за създаване на монографията: „Артпедагогика – стратегии и техники за емоцианална регулация и управление на професионалния стрес“ [Пепа Митева, 2022]. Темата е фокусирана върху изследване на взаимовръзката между професионалния стрес и емоционалния интелект при учители. Представя широка практическа част от авторски програми в три модула: „Арттерапия за управление на страха“, „Арттерапия за балансиране на самооценката“ и „Арттерапия при стрес на личността“ (за деца и възрастни). Техниките са адаптирани за приложение в артпедагогиката, което разширява практическата им стойност, насочена не само към терапевтични ефекти, а към корекционни и образователни цели. Научното изследване подсказва колко важно за всеки от нас е умението да изучаваме себе си, да се стремим към баланс на самооценката и управление на емоциите чрез навременна регулация – фактор за ментално и физическо здраве.

Това изследване е и стимул за мен като личност и университетски преподавател да усъвършенствам познанията си за човешкото поведение и собствения баланс, за взаимодействието в различни житейски предизвикателства и да откривам повече светлина у всеки детайл всекидневие. Това е и докосване до простотата – чрез инструментите на артпедагогика/арттерапия, интересните нестандартни методи и техники и безкрайните вариации за приложение.

Можем да драскаме драсканици и после да потърсим в тях „нещо, което ни напомня за нещо“. Тази семпла и много полезна техника помага освобождаване на стреса и напрежението; извежда натрупани агресивни импулси; открива скрити образи в несъзнаваното и осветява потиснати мисли и чувства. Можем да тръснем върху листа/платното четка намокрена с цветове от боя и да поръсим множество капки или да потопим пръсти в боята и да рисуваме без правила цветя, образи, фигури, напластени пътища … можем да потопим гръбчето на молив, вилица, лъжица, тампонче памук и да нанасяме отпечатъци по рисувателната повърхност – стъкло, стена, върху пода. Така, с просто движение и малко фантазия смело можем да провокираме още увереност, а цветовете ще нарисуват неочаквано … нас самите отвътре.

Сигурно изглежда наивистично, но нашата Душа е именно така чиста по детски и топла, както цветовете и формите, които се раждат. И така прилягат думите на Мигел Анхел: „ЧОВЕК РИСУВА НЕ С РЪЦЕТЕ, А С МИСЛИТЕ СИ!“, а вдъхновението ми идва още от хрумването: „Арттерапия е магия, която оцветява деня!“.

(може би следва продължение : ) ?

За автора:

Пепа Митева е професор д-р в научното направление „Артпедагогика“,

университетски преподавател,

Член на Съюза на учените в България

Член на Дружеството на психолозите в България

Автор на над 100 монографии, студии, статии

в международни и български научни издания

Асистент по психодрама, Практик и Мастър по НЛП и др.

Преподава Кризисна интервенция, Артпедагогика,

Стратегии за управление на гнева и агресията и др.