Трансформацията от Криза във Възможност: Ролята на емоционалната сензитивност и емпатия в нашия личен растеж за общото благо

ВНИМАНИЕ – Всяка прилика с действителни лица е реална!

автор Атанас Нанков

Няма личност, която да се е появила в обществото ни, която да не е преживяла криза. В най-семплия смисъл – кризата на раждането и кризата на смъртта са нещо което всеки преживява. От зоната на комфорт – бебето, чрез трудността се появява в социума. За съжаление, доста бъдещи личности не я преминават, тази криза. Има случай на родилки, които избират раждане – секцио, но някак превантивно, или „за по-лесно“. При птиците кризата на малкото пиленце е само да счупи черупката си, за да излезе „на бял свят“, а сега има лаборатории, които спомагат процеса изкуствено, за да се получават нещата по –механично – експедитивно. Като не казвам нищо лошо за преимуществата на новия век. Но зад природната обусловеност, винаги стои смисъл.
Трансформацията на раждането ни подсказва, че трябва да вървим към преоткриването, към кризата извън комфорта, които ни ограничава. Именно за да растем.

В психологическата литература, се споменава това, че травмата при хората не е определеното събитие, което се случва в живота на човека, а отношението и възприятието на човека към самото, травматично случване. Това се отнася и към кризисния момент в нашия живот. Например:
Бяхме свидетели на фактите в „корона-пандемията“ в 2020 година. Имаше хора, които бяха уплашени в емоционален план и в бизнес план те бяха в ступор (вцепененост). Имаше и такива творци, които поеха нови проекти, използваха свободното време, за да преструктурират академичните си знания чрез преквалификация. Имаше мениджъри на заведения за хранене, които добавиха мобилни услуги в бизнесите си и спечелиха финансово от тази криза.
Тоест дори по време на война, наш е избора, как ще я възприемем и каква ще бъде нашата реакция. Само ако имаме лична отговорност за живота си. В този смисъл трудностите разширяват. Стимула отвън, осветява пукнатините вътре в нас. Ако един човек по-трудно понася различното ново в своя живот, то това индикира фрустрация (конфликтни липси) при него. Които липси всъщност, биха му подсказали кое може да развива в себе си. Например:
По време на политически избори, има хора които споделят, че целия техен живот се ръководи от човека на върха на определена държавна степен. И че ако е друг човек там, те биха били различни. А има и други хора, които споделят, че независимо през какво държавно управление са живели, те са съумели да сътворят своя си комфорт и така да бъдат полезни за обществото и за хората около тях. Това е интересна и градивна позиция. През която няма как да се сбърка. Защото е действие отвътре-навън, а не нещо отвън, което би било удобно за да ни помогне или да ни „оправи“.

Ембарго на Емпатия

В нашата държава, в миналото не се е давал фокус към възможността за изразяване и разбиране на емоциите, както и за предоставянето на емоционална подкрепа. Това е ограничавало способността на хората да изразяват и разбират своите емоции, както и да предоставят емоционална подкрепа на другите. От днешна гледа точка това е било разбираемо, защото се е давал приоритет към битовото оцеляване. В 21 век, е необходимо е да се насърчи осъзнатостта за тези важни аспекти и да се въведат образователни програми, нови дисциплини в училищата, книги на тази тематика, които насърчават развитието на тези, необходими умения.

Емоатия- (съчетание на думите „емоция“ и „емпатия“) представлява специален вид емпатия, който се отнася до умението да разбираме и реагираме на емоциите на другите, като съчетаваме нашите собствени емоционални реакции с тези, с които си взаимодействаме. Това е способността да разбираме чужди емоции и да се свързваме с тях на емоционално ниво, като проявяваме съчувствие и подкрепа, за нашето общо благо. И това би ни „качило“ на едно различно ниво. „Стъпало“, което е в стил „Аз съм справящ се, можещ съм, в това да осигуря личното си щастие през удовлетвореността на хората около мен.“.

Сърдечни експресии (СЕ)

СЕ, се характеризира с проявата на чувствата от човека, със свободата човек да бъде спонтанен и да изкаже емоцията вътре в него. Може би на електронни думи, изглежда някак лесно разбираемо, но за съжаление не съвсем. В живия живот, извън „социалните мрежи“, в доста общества е комплимент етикета „Железния човек“ и не рядко хората се възхищават на „Студенокръвната личност“ или на „Безизразния герой“ и това се счита за позитив. Но това не е в природата на човека. Той има нужда от топлота, за да е жив. Не случайно нашите мимики, на нашето лице не са за нас самите (защото ние не виждаме лицата си в комуникацията), а те са там подпомагайки ни да бъдем по – добре разбрани от хората до нас. За Нас.

Сензитивна недостатъчност

Може би, основната причина за човешката неудовлетвореност е, че въпреки всички човешки, материални постижения и успехи, в рационално-прагматичната сфера, най-съществената част от нашето човешко същество – нашата вътрешна жажда за истинска любов, разбирателство и разбиране – остава нереализирана. Този дълбок интимен стремеж към междуличностна свързаност и емоционална близост е от съществено значение за нашето благополучие и усещането ни за пълноценност. Никоя монетизирана Его – придобивка, неможе да замести базовата нужда. Колкото и лустросани автомобила да бъдат сменени, с колкото и китап-и да се награди егото. Емоционалният далтонизъм с нищо не може да бъде компенсиран. Но може да бъде скрит. С помощта на защитните механизми, които охраняват психиката ни. Като този път не е удовлетворяващ, или поне не за дълго. Залъгващо – удобно е, но не е достойно.

Сърцето трябва да бие лудо, това е жизнено важна необходимост. Жалкото е, че повечето хора, предизвикват това изкуствено с фитнес или с други „добавки“, само и само да си докарат приликата на истинското усещане, на топлотата. За някой хора това е единствения начин да накарат сърцата си да бият лудо и да достигнат до определени хормони на щастието. Като изкачват най-високите върхове, като ядат най – сладката храна, като инвестират в себе си монетизирано.

***