Горски ягоди – лечебно действие

Горски ягоди, звоници, пламеница, планици, плюскавица, планушка — Fragaria vesca L. Сем.

Розоцветни — Rosaceae

Разпространение

Из горите, горските поляни и храста­лаци докъм 2000 м надм. височина в цялата страна. Описание. Многогодишно тревисто растение, с късо ка­фяво коренище и с високо 5—20 см право, окосмено, почти безлистно стъбло, завършващо с малоцветно щитовидно съцветие, а освен това с дълги пълзящи вкореняващи се столони. Всички листа приосновни, с дълги дръжки и триделни, отгоре тъмнозелени, с редки прилегнали власинки, отдолу синкавозелени, окосмени.

Листчетата приседнали, елиптични или ромбични, едро назъбени. Цветовете са бели, с две 5-листни чашки, 5-листно венче и многобройни тичинки и плодници. От разрастването на цветното легло се образува сочен месест лъжлив плод (лъжеягода) с червен цвят и приятен аромат, върху чиято повърхност са разположени плодчетата. Медоносно растение.

Използваема част на горските ягоди

Листата заедно с дръжките. Берат се, докато са още зелени, веднага след прибирането на плода. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа са със светлозелен цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Опаквват се в чували или бали. Допустима влажност 12%. Изна­сяна билка.

В народната медицина се употребява и градинската ягода. Берат се също листата, но без дръжките. Сушат се по същия начин. Билките се запазват в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Химичен състав. Листата съдържат следи от алкалоиди, витамин С, дъбилни вещества, флавоноидите кверцетин и кверцитрин, силициева киселина и др. Плодовете на ягодата съдържат витамин С и B, провитамин А, плодови киселини, дъбилни ве­щества, антоцианогн съединения, етерично масло, ароматни естери, фосфорни соли, захари и др.

Лечебно действие на Горски ягоди

При опити е установено, че отварата от листата понижава кръвното налягане, усилва амплитудата на сърдечните съкращения и съкращенията на мускулатурата на матката, разширява периферните кръвоносни съдове.

В българската народна медицина билката се упртребява при главоболие, маточни кръвоизливи, кожни обриви, възпаление на стомаха и червата, пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и жлъчката.

Външно се прилага за лапи при хемороиди. Плодовете се вземаг при малокръвие, неврастения и при заболяванията, посо­ чени по-горе.

Начин на употреба

2 супени лъжици изсушени листа се заливат с 0,5 л вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

 

Източник: книгата “БИЛКИТЕ В БЪЛГАРИЯ И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ”

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Start typing and press Enter to search