Горски ягоди – лечебно действие

Горски ягоди, звоници, пламеница, планици, плюскавица, планушка — Fragaria vesca L. Сем.

Розоцветни — Rosaceae

Разпространение

Из горите, горските поляни и храста­лаци докъм 2000 м надм. височина в цялата страна. Описание. Многогодишно тревисто растение, с късо ка­фяво коренище и с високо 5—20 см право, окосмено, почти безлистно стъбло, завършващо с малоцветно щитовидно съцветие, а освен това с дълги пълзящи вкореняващи се столони. Всички листа приосновни, с дълги дръжки и триделни, отгоре тъмнозелени, с редки прилегнали власинки, отдолу синкавозелени, окосмени.

Листчетата приседнали, елиптични или ромбични, едро назъбени. Цветовете са бели, с две 5-листни чашки, 5-листно венче и многобройни тичинки и плодници. От разрастването на цветното легло се образува сочен месест лъжлив плод (лъжеягода) с червен цвят и приятен аромат, върху чиято повърхност са разположени плодчетата. Медоносно растение.

Използваема част на горските ягоди

Листата заедно с дръжките. Берат се, докато са още зелени, веднага след прибирането на плода. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа са със светлозелен цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Опаквват се в чували или бали. Допустима влажност 12%. Изна­сяна билка.

В народната медицина се употребява и градинската ягода. Берат се също листата, но без дръжките. Сушат се по същия начин. Билките се запазват в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Химичен състав. Листата съдържат следи от алкалоиди, витамин С, дъбилни вещества, флавоноидите кверцетин и кверцитрин, силициева киселина и др. Плодовете на ягодата съдържат витамин С и B, провитамин А, плодови киселини, дъбилни ве­щества, антоцианогн съединения, етерично масло, ароматни естери, фосфорни соли, захари и др.

Лечебно действие на Горски ягоди

При опити е установено, че отварата от листата понижава кръвното налягане, усилва амплитудата на сърдечните съкращения и съкращенията на мускулатурата на матката, разширява периферните кръвоносни съдове.

В българската народна медицина билката се упртребява при главоболие, маточни кръвоизливи, кожни обриви, възпаление на стомаха и червата, пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и жлъчката.

Външно се прилага за лапи при хемороиди. Плодовете се вземаг при малокръвие, неврастения и при заболяванията, посо­ чени по-горе.

Начин на употреба

2 супени лъжици изсушени листа се заливат с 0,5 л вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Източник: книгата “БИЛКИТЕ В БЪЛГАРИЯ И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ”