Успехът или Живота

Успехът като мания за перфектност

Успехът е реализацията на определен личен идеал у човека, изразен по субективен начин. Или иначе казано, успехът има различни форми, които зависят от личната преценка на всеки човек към понятието. И това може би е най-хубавото. Именно защото човек може да моделира своите постижения и най-важното, а именно – какви ще са стъпките за пътя към тях.

Формата на „сполуката“ за човека не е приложима за всяка личност по света именно защото формирането ѝ зависи от семейната среда, от обкръжението на порастващата личност и от кроскултуралните особености на държавата, в която личността пораства.

Има десетки книги, озаглавени в стил – „Как да постигнем успеха“ или „Тайната на успеха“.

В тази статия ще се разгледа какво може да стои зад постижението или зад определената придобивка в последствие. Така всеки, четящ този материал, човек ще може да си обясни какво го е мотивирало да има това, което притежава, или защо точно по този начин е решил да подреди живота си. Мотивацията задава ходовете на действието. Опознаването на движещата сила по пътя към успеха е гаранция за удовлетвореност. Докато успехът сам по себе си е нищо, ако човек не му е добавил стойност.

Типовете движеща сила могат да са с външен и вътрешен характер. Външните стимули могат да бъдат – слава, пари, награди, дипломи, квалификации или социално признание. Вътрешните обаче за мен са по-интересни. Ако разгледаме психиката в триединството – Аз, Свръх Аз и То, ще разберем, че вътрешните стимули и скрити потребности все някога излизат наяве и чакат да бъдат удовлетворени. В този смисъл, каквото и да получим отвън, ако в нас има дефицит – успехът не носи нищо на личността. Именно затова трябва да формираме умения за самопознание. А не да прескачаме опознаването си с книги, с готови точки за постигане на средностатистическата догма за успех.

Двата типа (външни и вътрешни фактори) са взаимосвързани за нашето цялостно добруване на личността. Аз наричам това „Мотивационна дуалност“ в смисъла на баланса между нашите потребности по пътя към успеха. Една синергия между това, което авторитетите на човек са му предали, средата, в която се е развивал и личните му очаквания. Като този път се постига единствено и само чрез рефлексия. Умение, което се придобива. То дава самоосъзнаването за процесите отвън и вътре в нас. Чрез това умение можем успешно да филтрираме с анализ всяка една наша ситуация в живота. И да вървим напред с яснота и в баланс.

Една удовлетворена личност с яснота в своя успех „тук и сега“ и ясен път напред е страхотен генератор за всяка една друга област от личното си творчество. Ако човек познава себе си, автентичен е, той по-лесно решава предизвикателствата например в личната връзка. В този смисъл успешните взаимоотношения в двойката при разрешаване на конфликт идват само тогава, когато всеки от двамата поеме лична отговорност за общото благо, без „Той/Тя е виновен/а“. Защото, ако пренесем вината навън, това означава, че ние се поставяме в ситуация, в която сме напълно безпомощни. А ако се избере варианта с личен принос в стила „Какво аз мога да направя, за да предразположа партньора си към подходяща среда за щастие?“, като цяло „вината“ няма да ни е нужна като инструмент за справяне. И това би било успех, който би влял енергия във всяка друга дейност на партньорите като гориво за осъществяване на техните персонални мечти.

Има хора, които свързват успеха с перфекционизъм. И те са наистина в тази енергия на външен вид и действие. Но зад най-големия перфекционист стои вътрешен хаос и страх от поглед навътре в самия него. Именно защото хората с ниска себеоценка често заемат отбранителна позиция, те не искат да имат „слаби места“. И тази позиция наистина е успешна, особено за хората в западния свят. Но дали тя е природно-човешка – не.

Все пак терминът „бърнаут“ не се е родил в Източния свят и това има своята логика. Човек с такава нагласа е като качен на ескалатор на високи обороти. Този път към трупане на успехи носи само краткосрочна удовлетвореност. Външният успех не може да обгрижи скритите потребности на душата. И човек остава обречен да проиграва отново и отново различни опити за обгрижване на нечутото в себе си, но по грешен път. Тук човек може да се запита – дали пътят досега по този начин го удовлетворява, ако не, то той може да спре и да си почине. За да бъде готов за етапа „предоговаряне със себе си“. За да стартира по нов начин. Това е алтернатива на десетките курсове и коучинг програми в стил „Давай напред“, съвсем малко са програмите в стил – „Как да почиваме активно“. Нека успехът да диша, да му бие сърцето и да има душа. И най-скъпата кола, и най-големият трофей, и най-скъпият часовник няма да те прегърне, няма да те завие през нощта.

„Успехът ти е толкова голям, колкото топлота даваш на душата си. Като чрез човека до теб видиш своето щастие през неговите очи.“

автор: Атанас Нанков

***

Атанас Нанков представя себе си като „социален консултант, преминал модули на обучение по консултативна психология, социална и емоционална компетентност. Сертифициран по психосоматика, завършил множество обучения, семинари и workshops“.