Сладник, сладък корен, Glycyrrhiza glabra

Семейство Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

Описание

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище и силно разклонена коренова система с дълги до няколко метра корени, отвън кафяви, а отвътре лимоненожълти. Стъблата са до 1 м високи, изправени, в горната част разклонени, покрити с дребни точковидни жлезички или шипчета. Листата са с къси дръжки, последователни, 5–20 см дълги, нечифтоперести, с 4 до 8 двойки елипсовидни, яйцевидни до продълговато яйцевидни, целокрайни листчета, 2–4 см дълги, жлезисто влакнести. Цветовете са бледовиолетови, събрани в редки гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на горните листа. Чашката е с пет ланцетни остри зъбчета. Венчето е 8–12 мм дълго. Тичинките са 10, от които 9 сраснали в тръбица. Плодът е 2–3 см дълъг, линейно продълговат, сплескан боб. Цъфти през юни и юли.

Акценти: Сладник, сладък корен, Glycyrrhiza glabra, отхрачващо, диуретично, лаксативно, противоязвено, язва на стомаха, заболявания на дихателните пътища ,аденом на простата

Сладник, сладък корен, Glycyrrhiza glabra

Разпространение

Расте по сухи тревисти места в Дунавската равнина (Свищовско, край р. Дунав източно от гр. Никопол, при Сомовит). Среща се в Южна и Източна Европа, на повечето места култивирано.

Употребяема част – използуват се корените (Radix Glycyrrhizae, Radix Liquiritiae), обелени от външната кафява кора.
Химичен състав

Съдържа 6–12% глициризин, на който се дължи сладкият вкус на корена и лечебното му действие. Глициризинът е около 50 пъти по-сладък от захарта. Той е калциево-калиева сол на глициризиновата киселина, която е от групата на тритерпеновите сапонини. Освен глициризин в дрогата са установени различни флавоноиди, от които с биологична активност са флаванонът ликвирицигенин и халконът изоликвирицигенин. В корените се съдържат също хидроксикумарините умбелиферон, херниарин и ликумарин. Съдържат се още глюкоза и захароза, манитол, скорбяла (25–30%), етерично масло, аспарагин, нишесте, танини, кумарини, стероли ( р-ситостерол) и др.
Основно действие

Отхрачващо, диуретично, лаксативно, противоязвено
Експериментални и клинични данни: Сладникът намира приложение отдавна както в народната, така и в научната медицина — при възпаление на дихателните пътища, при възпаление и камъни в бъбреците, при пресипнал глас, при гастрит, хроничен запек и ревматизъм. След като беше установено противоязвеното действие на корените, растението се използува и при язвена болест (деглициризиниран екстракт от корените, съдържащ флавоноидна смес, влиза в състава на някои противоязвени препарати. Действието е проучено фармакологично и клинично. Без да се променя киселинността на стомашния сок, се улеснява заздравяването на разранената лигавица. Дрогата се прилага и като спазмолитично, капиляроукрепващо и противовъзпалително средство при много заболявания.
Прилага се при: язва на стомаха, заболявания на дихателните пътища, аденом на простата и др.
Употреба: 1 супена лъжица се вари в 500 мл вряща вода 5 мин. Кисне 20 мин. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 120 мл преди храна. ИЛИ: 1 супена лъжица кисне 8 часа в 300 мл студена вода.
НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ПРОДЪЛЖИТЕЛНАТА УПОТРЕБА НА РАСТЕНИЕТО!