Сладник, сладък корен, Glycyrrhiza glabra

Семейство Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

Описание

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище и силно разклонена коренова система с дълги до няколко метра корени, отвън кафяви, а отвътре лимоненожълти. Стъблата са до 1 м високи, изправени, в горната част разклонени, покрити с дребни точковидни жлезички или шипчета. Листата са с къси дръжки, последователни, 5–20 см дълги, нечифтоперести, с 4 до 8 двойки елипсовидни, яйцевидни до продълговато яйцевидни, целокрайни листчета, 2–4 см дълги, жлезисто влакнести. Цветовете са бледовиолетови, събрани в редки гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на горните листа. Чашката е с пет ланцетни остри зъбчета. Венчето е 8–12 мм дълго. Тичинките са 10, от които 9 сраснали в тръбица. Плодът е 2–3 см дълъг, линейно продълговат, сплескан боб. Цъфти през юни и юли.

Акценти: Сладник, сладък корен, Glycyrrhiza glabra, отхрачващо, диуретично, лаксативно, противоязвено, язва на стомаха, заболявания на дихателните пътища ,аденом на простата

Сладник, сладък корен, Glycyrrhiza glabra

Разпространение

Расте по сухи тревисти места в Дунавската равнина (Свищовско, край р. Дунав източно от гр. Никопол, при Сомовит). Среща се в Южна и Източна Европа, на повечето места култивирано.

Употребяема част – използуват се корените (Radix Glycyrrhizae, Radix Liquiritiae), обелени от външната кафява кора.
Химичен състав

Съдържа 6–12% глициризин, на който се дължи сладкият вкус на корена и лечебното му действие. Глициризинът е около 50 пъти по-сладък от захарта. Той е калциево-калиева сол на глициризиновата киселина, която е от групата на тритерпеновите сапонини. Освен глициризин в дрогата са установени различни флавоноиди, от които с биологична активност са флаванонът ликвирицигенин и халконът изоликвирицигенин. В корените се съдържат също хидроксикумарините умбелиферон, херниарин и ликумарин. Съдържат се още глюкоза и захароза, манитол, скорбяла (25–30%), етерично масло, аспарагин, нишесте, танини, кумарини, стероли ( р-ситостерол) и др.
Основно действие

Отхрачващо, диуретично, лаксативно, противоязвено
Експериментални и клинични данни: Сладникът намира приложение отдавна както в народната, така и в научната медицина — при възпаление на дихателните пътища, при възпаление и камъни в бъбреците, при пресипнал глас, при гастрит, хроничен запек и ревматизъм. След като беше установено противоязвеното действие на корените, растението се използува и при язвена болест (деглициризиниран екстракт от корените, съдържащ флавоноидна смес, влиза в състава на някои противоязвени препарати. Действието е проучено фармакологично и клинично. Без да се променя киселинността на стомашния сок, се улеснява заздравяването на разранената лигавица. Дрогата се прилага и като спазмолитично, капиляроукрепващо и противовъзпалително средство при много заболявания.
Прилага се при: язва на стомаха, заболявания на дихателните пътища, аденом на простата и др.
Употреба: 1 супена лъжица се вари в 500 мл вряща вода 5 мин. Кисне 20 мин. Прецежда се. Пие се 3 пъти по 120 мл преди храна. ИЛИ: 1 супена лъжица кисне 8 часа в 300 мл студена вода.
НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ПРОДЪЛЖИТЕЛНАТА УПОТРЕБА НА РАСТЕНИЕТО!

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Start typing and press Enter to search